Понякога се вслушвам в тишината,
с надежда да ти чуя пак гласа.
Понякога се вглеждам в тъмнината
и очаквам да ти видя там лика.
Понякога те търся в празната ти стая,
макар да знам че няма да си там.
Понякога те викам и очаквам
да покажеш се отново ти засмян.
И отговор така и няма.
В отговор е само тишината
а тя сама по себе си изгаря,
не човека, а душата му.