Понякога усещам, че ме няма.
Тролеят ме души с всички хора.
И празните тепета над града ми
превръщат се в оазиси за тръни.
По улиците, виснали езици,
не хора - игуани скитат.
Червените, до болка, светофари
римуват се с глупави реклами.
Тогава искам да те видя!
Очите ми се скитат като птици.
И в камъка на всички сгради
не виждат клонче, за да кацнат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up