Здравей! Не ме ли помниш вече!
Момичето със тъжните очи.
Да, днес съм толкова далече,
но още пазя детските мечти!
Понякога усещам, че съм болка,
притихнала в най-ниските треви,
очаквам изгрева и... само толкова,
очите ми са пълни със сълзи!
Ще тръгвам, привечер е вече,
ще повървя по този път сама.
Светът остава толкова далечен,
а вътре в мен живее тишина!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up