Заглъхнал е гласът ти зад гърдите,
но, моля те, попей ми за тогава,
когато съществуваха мечтите...
Попей ми за живота. Остарявам.
Откакто стана тихо, се разплаках.
Допя ли песента си? Рано млъкна.
Ужасно се смалих, докато чакам,
и бялото в косата ми се вмъкна.
И някак непохватна съм за всичко,
прегърбена под скъсаната дреха.
Заспивам с мисълта да те обичам.
Събуждам се без никаква утеха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up