Ние сме малки фигурки във странен магазин
във BGmaps е там между забравата и „Алабин“,
зад продавачките обзети от администраторска умора
между печатите и ние чакаме да станем хора.
Попитах продавачката
пилотът от четвърти рафт, кога ще е човек
не можело, ми казаха, че май бил твърде лек
но той дори и като фигурка поиска да лети
и от рафта падна и с мечтите се разби.
Попитах продавачката
за онзи инженер, какво реши съдът ви канцеларски,
но някак всички млъкнаха, някак по снобарски
пет години мислят дали да мисли може той
и като инженер ли мисли или като Толстой.
Попитах продавачката
а онова момиче, в папка 40 какво пише за него
(защото сте потиснати, не мъчете егото й)?
Красива ли е? - дайте да я купи фирма фотографска
или художник по небето че е ценна да надраска.
Попитах продавачката
дали да ви разкажа и моята история,
стояла в опаковката си тъжна, неотворена
но вратата се отвори, в магазина влезе ден
заедно с човек със поглед кадифен.
Попитах продавачката
дали по кадифето мога да танцувам
защото музика в сърцето ми бушуваше
и поисках си човек да съм с призвание - балета
да съм пламъче в очите му да правя пируети
Попитах продавачката,
но тя ме информира - писмено и със печат,
че талант май нямам и са длъжни да ме спрат
да не се изложа пред важния човек, да не опитвам,
а погледа болеше го от мен като отлиташе.
Попитах продавачката
не можем ли и ние да мечтаем без разрешение?
Не можем ли и да живеем без извинение?
Не мога ли аз да повярвам без оправдание?
Не мога да се усмихвам без основание?
Попитах продавачката
дали тук вечно ще стоя и ще събирам прах?
Обърна се, за първи път лицето й видях:
Та тя също е фигурка, а съди за човечност!
"Ти си от захар", каза, "изобщо няма да си вечна!"
И повече не питах продавачката...
© Таня Дачева All rights reserved.