Попитали Набоков...
Не съм те търсил и мечтал,
не съм те пожелавал истински,
но ти дойде, като съдба,
и някак ми разбърка мислите.
Усмихна ме, така ти се зарадвах!
Очите ти са толкова красиви!
Такова тяло бих откраднал
със грях в душата похотлива!
Не се наситих да те гледам,
в съня си виждам само теб, понякога,
"Прости ми! Ще пристигам", ...