ПОПЪТНА ЛЮБОВ
Ако някога, Любов, решиш да ме напуснеш,
ще съществувам ли в мъртъв, тъмен полусън?
Ако жаждата за живот в душата ми прекършиш,
ще бъда птица замръзнала в снеговете навън.
Вятърът ще откъсва от крилете ми настървено
перцата, отнасяйки ги в ледената пустош дива,
а сърцето ще пулсира бавно, гневно заслепено
от спомена, че исках да съм измамно щастлива.
Не ме напускай, Любов! Без теб съм вейка суха,
затъпкана в калта, безплодна, безнадеждна,
бездуховна, изпратена на пристан в трета глуха, ...