Пораснах ли, не знам, но спрях да пиша...
Намерих щастие и спрях да пиша.
Но защо?
Предишни болки и тъги, и мънички надежди
рисувах смело в несръчен стих.
Намерих щастие и спрях да пиша.
Не узнах как да го споделя, как да го разбера.
И си помислих: Щастието е безплодно!
И почувствах нужда пак да ме боли без милост...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up