Любовта ни е пораснала. 

До ъгълчето, 
скрито зад усмивката,
до миризмата, 
с кожата сраснала
и до онази същност, 
точно под обвивката.

Любовта ни е голяма.
Колкото хоризонтите в очите, 
като липсата с размер на яма, 
колкото е смисълът на дните
и времето, което все го няма. 

Любовта ни е стара.
Като белия косъм в косите, 
като молитва, която душата повтаря, 
като вечния път на съдбите
и огънят, който все не догаря.