Не ù харесва градуса на водката,
която си отпивала нощеска.
Как галиш в полусън гърба на котката...
и как е тиха бледата ти треска.
Как белите бедра си извъртяла -
безсрамно, изкусително-нахални.
И как си полумъртва. Но и цяла.
В прегръдката на меката си спалня.
Усмивката ти тръпнеща я лази
по крехката изгубена душа.
Научи се от мъничка да мрази.
Не себе си. ...