Пораствам пак!
О, не, не искааам!
Годините ми взеха
да тежат.
И колкото безжалостно
да ги натискам,
те пустите му...
пак личат.
Едни поскривам,
други позабравям,
трети пък...
те просто не вървят
на наивността
и детското във мене.
Как тогава да им свикна.
Как? :)
Усмихвам се обаче,
както знам си.
Като дете, на пет по девет
с още две.
И обич от душа
ви подарявам.
И слънце много.
То пък... от сърце!
© Таня Мезева All rights reserved.
когато те са част от нас,
от нашите надежди в здрача,
намиращи ни без компас.
Понякога сме уморени,
и сочим ги неволно с пръст,
но те вървят със мен, със тебе,
измерваме се с тях по ръст...
Но сладки са, макар измамни,
дълбаещи по нас бразди...
Години наши, тъй омайни,
не ще ви ний изневерим.
На едно вечно младо, слънчево момиче с много обич и позакъснели пожелания за всичко най-добро!!!!! Таничка, нека пребъдеш!!!!! Радвам се, че те срещнах и опознах богата ти душа чрез прекрасните ти стихове!