Порастване

Jun 24, 2018, 11:00 PM

Poetry » Phylosophy

430 1 2

От толкова заблуди душата е безпътна
блуждае в царството на самотата
частица радост нужда бе. Замлъкна
сега се движи в коловоза на тълпата.

Виелици подухват, косите се белеят
очаква невъзможното - утеха.
Но никой не докосва я, не смеят,
кръстосва друмищата, но е още крехка.

По пътя си разбиране не срещна
и никой не бе вникнал в душата и,
играеха си ролите, нарече "Грешка"
по пътя си ранили я приятели.

Поучи се от опита си, недоволна,
бунтуваше се, ала пръчката и липсваше -
магическа и царствена корона
затуй тъгата в сърцето си побираше.

А толкова желаеше да пренапише
съдбата си, покой да извоюва,
затуй по пътя сълзите си скришни
изхвърли ги, и с който помни се сбогува.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Миранда (Виктория Тасева)

2018-06-25T09:44:39+03:00

Благодаря ви за прекрасните коментари, Юри и Влади! Трогнах се от сърце!
Yuri (Yuri Yovev)

2018-06-25T09:14:21+03:00

Да - Душата не може да забрави, но може да израстне!