Покълнах!...
-поникнаха ми и мустаци,
чакайки почивният ми ден..
На прага на дома -отдъхвам,
най-накрая малко време и за мен.
Пристъпвам бавно...
страхувам се да се огледам...
наоколо е паднала градушка.
Синът ми:"Споко,мамо-
хич да не ти дреме."
Съпругът ми:"Какво ще има за закуска?"
Гледам-мивката ми,неиздържа..
Посудата е тръгнала да ме посрещне.
Яхнала метлата,без да бързам,
давам си кураж,че има време....
Неволно спира погледа ми нещо-
един чорап на четири стола е положен.
Питам,нима това не е изкуство,
докато смеха във мене зрее...
Явно е,че нямам време
в тасманийски дявол да се преродя.
Запрятам дългите ръкави
и на КПП-то(кухня,печка,пералня)дежуря...
Навярно няма да ме наградят с медали,
нали съм майка и работеща жена.
Сервирам порция умора,
в края на почивния ми ден,
подправена с любов
за най-любимите ми хора,
готова да посрещна,
поредния работен ден!!!
© Нони All rights reserved.