kefor (Кефор Потрати)
26 15
Apr 30, 2010, 1:06 PM

Пореден 

  Poetry
772 0 2

Аз искам да говоря

И не искам да споря

И не вярвам в лъжата

Употребила земята

Като мръсна салфетка

На гнусна кокетка

След пиянски запой

И мъжки бой

 

Но аз виждам промяна

В твоята външна премяна

По-богата от днес и преди

След жестоки войни

И човешки игри

... гавра с нашите съдби

 

А душата ти кална

За награда похвална

Все тъй жалка и подла стои

И пространството сиво

На дълбоко се свило

Ти повярвай и на нея тежи

© Кефор Потрати All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Защо душата да е кална - не разбирам...та това е най-чистата и истинска част у нас хората. Може да е кален умът, емоциите, чувствато, но душата - няма смисъл
  • ааа много мелодично
Random works
: ??:??