Пореден ден от календара,
отронен като ненужен есенен листeц.
Разголена душевност, неприкрита,
терзана и болезнена – до вик.
Поредна нощ – смълчана суета -
размива се в тъмните безлунни сенки.
И само някакъв далечен повей на късен есенен ветрец
напомня, че те има - някъде далеч.
Поредни думи - естакада,
пред изплакана, мечта несподелена.
Сълзи солени бавно от очите се търкулват,
а устните - прехапани до кръв, и посинели са. ...