Aug 21, 2007, 8:05 PM

Поредна нощ 

  Poetry
651 0 4

Поредна нощ…стаена самота.

Прозорецът е тъмен, и в нощта

се взирам плахо - отново търсеща,

и ме възпира мисълта,

че всичко бавно свършва,

а нима?

Но пак ще съмне…

И слънцето навярно

пламъци немирни ще запали,

ще хукне в стаята кат палаво дете

и твоите коси навярно ще погали…

Тогава ще те видя, озарен,

прикрит  зад телефонната слушалка.

И ще звучи в далечината твоя глас,

и ще ме кара да потрепвам…

Утеха ще потърси в пустошта,

която като ледена стена

ще ни разделя,

и с тихи думи аз ще промълвя

че липсваш ми…

че много те обичам!

Но тази обич как да изразя?

За кой пореден път условно ти се вричам?

А моето сърце ...

на топка от хартия сякаш ми прилича…

Пък  ти си оптимист.

И за пореден път пред  мене се заричаш,

че чудото ще стане…

Че този ден в най-скоро време

…предстои,

Сърцата ни за миг почти да събере…

За да ни разтърси,

от тоя сън да ни събуди…

И да ни вдъхне…обич!

И тази обич пак да ни обгърне-

И …никога навярно да не свършва!

Почти …18 ноември 2006 … вече

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??