Тъмна, тиха, празна стая,

примигват плахо уличните светлини,

часовникът минути отброява,

поредна нощ до мен не си!

Отново ще потърся аз съня,

макар да няма смисъл от това,

наясно съм, че ще се взирам в тъмнината,

докато не изгрее пак навън Зората!

Ще чакам със притворени очи

да чуя телефона как звъни

и чувайки го, сърцето да се разтупти,

усещайки, че ще си ти!

И примирявайки се със това,

поне да чувам ти гласа,

ще чакам онзи хубав ден,

във който ще си пак до мен!