Кога се занижеха дългите зими
и сняг се натрупа в поля и комини,
се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,
притихнала в ъгъла близо до Шаро.
Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата
и сенки раздвижат снаги по стената,
аз впервах очи във мъдреца отсреща,
в очакване пак на поредната среща.
-Ти знаеш ли Роса, че твоят прадядо,
тъй както пасял си голямото стадо,
излязла насреща му хала крилата,
та чак притъмнели от страх небесата? ...