Ето ме, пак сама седя в ъгъла и отпивам глътка вино,
сърцето се разкъсва, очите ми ридаят,
а как искам да впия устни в твоите, искам го неистово,
и пак сама седя и плача си, а те сълзите не спират...
Защо трябва да е трудно да си с този, когото обичаш,
защо трябва да плачеш, да страдаш и да се молиш,
защо не може просто да го прегърнеш,
защо не може просто с него да бъдеш?!
Защо съдбата все ни изпраща препятствия,
все ни изпитва и все иска от нас да сме силни,
защо за миг не може да сме слаби, да сме искащи,
и най-накрая да бъдем щастливи и обичани?! ...