Oct 6, 2019, 1:47 AM  

Поредното писмо 

  Poetry » Phylosophy
725 0 0

Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен... 

 

Не помня как всичко се случи...
но просто в един слънчев ден...
си казах: "Но тя не е лоша...
и мисли доброто за мен"...

 

И някак си времето мина...
от моя чудовищен враг...
превърна се в моя учител...
и в майка на новия аз...

© Андрей Андреев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??