Dec 14, 2007, 2:42 PM

Порив 

  Poetry
1154 0 21
ПОРИВ
Прежуря слънцето, в сърцето ми прежуря,
а навън мъгла попиват мъртвите листа...
В небето черен облак с крясък вика буря,
по голи клони рони в мъка първата сълза.
След нея капят, по мене капят тежки още
безброй, в стенания от черен лепкав свод,
и в утрото се кършат сенки, сякаш нощ е -
пълзят, ридаят, викат... молят за живот...
Бушува буря, навън свести, гърми, бушува,
с чепати пръсти мачка ден посърнал, свит.
А в мен прежуря... Теб душата ми жадува, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Random works
: ??:??