ПОРИВ
Прежуря слънцето, в сърцето ми прежуря,
а навън мъгла попиват мъртвите листа...
В небето черен облак с крясък вика буря,
по голи клони рони в мъка първата сълза.
След нея капят, по мене капят тежки още
безброй, в стенания от черен лепкав свод,
и в утрото се кършат сенки, сякаш нощ е -
пълзят, ридаят, викат... молят за живот...
Бушува буря, навън свести, гърми, бушува,
с чепати пръсти мачка ден посърнал, свит.
А в мен прежуря... Теб душата ми жадува, ...