Mar 11, 2015, 12:01 PM

Порив за живот 

  Poetry
520 1 2
С Безкрая се изпълвахме взаймно.
Имах Светлина, а не очи.

Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена,
изкряща...


Поисках да ме облече,
а тя се свлече...
счупи се и заваля
върху майката Земя.

Страхът от болката изпълни ме

и дробовете ми предателски ме отделиха,
за да поемат първи дъх.

© Проблематичност All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Светлината всеки чака,ще дойде някой ден...Харесах!
  • Ако правилно съм разбрал, нарисувана е една реинкарнация. Напускаме блестящия свят на светлината, за да се приземим и да поемем първия си предателски дъх с дробовете.

    Идейно и импониращо!

    Поздравление, Проблематичност!
Random works
: ??:??