Поробено човече
Живея в истинско измерение,
убих егоизъм и суета,
пред никого не правя поведение,
никому нищо не дължа.
Измерение холограмно,
точно копие на вечността,
сериозно, шеговито и реално,
съзнание в лъч светлина.
Протегната ръка,
от мелодията нота,
авангард на любовта,
искрата на живота.
Но егоизмът не умря
и ухилен рече:
Роден си от светлина,
но роб си ми още, ЧОВЕЧЕ!
© Алекс учо All rights reserved.
Погрешно е да го отричаме, защото иначе щяхме да сме само колективен дух!
Поздрав, Алекс!