Дежурният критик е с вечна мисия
и бди, като любящ птеродактил,
във ролята на родната полиция,
като пред детски кът, стар педофил,
като Смъртта до болнично легло,
като такъв с разстройство пред тоалетна,
с изцъклено от взиране око,
къде да се разпише пак ефектно.
Той знае - прав е по презумпция,
каквото каже е Последната присъда!
Приема се, като бастун за куция,
като лек за всеки вид заблуда, ...