Jan 17, 2010, 11:21 PM

Породено... 

  Poetry » Other
1161 0 3
Животът ми е само дума нежна,
душата ми – избистрен кръгозор,
лицето ми – изстрадала картина,
ръцете ми са сетния заслон.
Косите ми илюзия са вечна,
сърцето ми – две глухи думи,
единствени очите са човечни,
те отразяват тихата ми лудост.
Те криволичат по пътеки стари,
те борят се със болки отживели,
във думите откриват те другари,
във хората - несретници незрели. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Random works
: ??:??