Apr 11, 2016, 3:31 PM  

Порой 

  Poetry » Other
2228 14 19
Ще се срути небето всеки момент,
ще се срути, окото му няма да мигне.
Помътня като дяволска глътка абсент
и протяга ръце – до земята да стигне,
да зарови лицето си в рохката пръст,
да засее сълзите си – тежки и бистри...
Нужна е, колко е нужна небесната мъст
като майчина ласка света да пречисти.
И да помним най-сетне, че кал сме били,
и пак там ще се върнем във някое утро.
Да поискаме прошка за грях, за вини...
Чисти чела да целуне синият купол. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Random works
: ??:??