Накъде съм тръгнала не знам,
напред се нося по вълните,
човек човек познава само сам,
а разпилява бриза в календара дните.
И мога ли да ви разкажа в мен
каква история детето пише
в семпъл стих е топло съхранен
полъхът на лято в цвят на вишна.
Стените очертават небосклон,
от него стълбица навън ме носи
там капки галят ме с поклон
във валс с мечтите ми се носим боси. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up