Jul 31, 2021, 9:33 AM

Портрет 

  Poetry » Love
1141 2 13

Един портрет като утеха само,

на лик любим, сега държа в ръце.

Макар и в него да се взирам нямо,

говори нежно цялото сърце.

Погалвам с пръсти бялото лице,

кафевите очи и вежди леки,

нослето там и гладкото челце,

и устните усмихнати, и меки,

и гарваново черните коси

заливащи обилно раменете.

Мечтая все за теб, каквато си.

Душата ми те търси в световете.

По- хубава си ти със любовта

и обещавам... твоя ще е тя.

 

 

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??