Тя се изви и понесе безгласно
върху платното заоблена четка.
За усмивката трябваше да е ясно,
че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.
Въздъхна, притвори очи и проплака.
Самотна е четката с тъпия връх.
За усмивка и нейната уста е няма,
щом липсва тоз, който да я изведе от немия кръстопът.
И беше унил върху платното,
довчера ненадминат певец.
Днес за доброто или за злото,
не се намери избран, да завърши предплатения му портрет.