Застанал леко на една страна,
позирайки с красивия си профил,
усмивка притаена зад замъглени очила,
и прави се, че пише нова строфа,
а него звездите му говорят,
луната през прозореца наднича
и му диктува, и му срича,
а истината в чашата с уиски,
внимава да не я разплиска,
на косъм висналото огледало,
напукано във него се оглежда
приятелски намига му под вежди: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up