Aug 29, 2013, 12:29 PM

Портретът 

  Poetry » Love
391 0 3

С молив и четка във сърцето

рисувах, мила, твой портрет.

Със тях изваях ти лицето

по моя си познат секрет.

 

И в нашата любовна рамка

затворих образа ти мил.

Животът - неговата мамка,

без теб ми беше като гнил.

 

От тоз портрет сега извира

и първият любовен зов.

От него всеки ще разбира,

че си ми първата любов.

 

А аз - поетът и художник,

стъкмил портрета на стена,

през погледа на стар триножник

ще се влюбвам в теб, жена!

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??