Порязах си сърцето на твоята любов...
Овъглена ми зее душата.
Отвържи ми най-сетне крилата,
пак не ще полетя в тоз живот!
Ти не виждаш, не чуваш сълзите,
как потапях се в тях всяка вечер...
На вратата не чакам да дойдеш -
зная как ще изсъхнат мечтите...
И какво сме си дали и взели,
знам, значение няма да има...
Този край не е мое начало,
щом научих се тъй да обичам...