Нощта днес тропа на вратата ми и настоява,
а само час до пълнолунието й остава.
Нощта е жадна за любовни ласки,
нощта пак будна чака,
окъпана от блясъци и от завидни краски.
Оплела плетеница от игри и чудеса,
ръце протяга да достигне нови небеса.
Мигом всичко се окъпва в синьо лято,
звезди потъват в езерото, като лебедово ято.

Златна светлина струи от тъмносинята феерия,
вълчи вой пробягва през близката прерия.
Душата на вълка е пълна с тъмнина,
като слепец - оглежда се и търси глътка светлина.
Вълчето му до него тихичко скимти,
сърцето му в жарава, като огън пламти.
Красива жена пристъпва към вълчето
и с майчини ласки прегръща детето.
Нощта ме пита за името на тази мила хубавица.
Поклащам глава, а тя промълвява:
Това е духа на починалата снощи вълчица!