shravac (Никола Берчев)
10 43
Apr 3, 2005, 11:38 PM

Послание 

  Poetry
1299 0 4

Направих всичко, за да те забравя.

Внушавах си какво ли не дори,

но мисълта за теб не ме оставя

и все така ужасно ме гори.

 

Припомнях си софизми и максими,

зовях Сенека, Епикур, Левкип,

но стигнах пак до тези рими,

          а трябваше  да бъдем “квит”.

 

Това, което липсва, е взаимност.

Да бъдеш сам в света е крах.
Напразно е да моля за интимност,

но друг изход, за жалост, не видях.

 

Оставям правото на теб да съдиш.

Повярвай: можеш да ме съкрушиш,

но можеш и щастлив да ме направиш.

И тъй - какво ли ще решиш?

 

© Никола Берчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Желая взаимност от все сърце
    И нека реши онова което подсказва сърцето й
  • Миналото не може да се забрави!Все едно да забравиш себе си....хареса ми!
  • Права сте, Яна, но не точно тази дума "тъжни". Относно "изход" зависи от ударението, но нямам(или не съм открил) такава опция, за до го отпечатам. Все пак, благодаря ви за съвета. Надявам се да прегледате и другите мои работи.
  • Ммм много ми харесва!Много е истинско..От мен 6 !
Random works
: ??:??