Дарина_Колева (Даринка Колева)
20 50
Jan 29, 2009, 1:19 PM

Послание 

  Poetry » Other
1032 1 5

                            Мило дете, ти растеш в свят жесток,

                            който убива най-вече добрите.

                            Ти още не знаеш що е порок

                            и каква е мощта на парите.


                            Човек за човека е вълк, сине мой,

                             но късно аз разбрах това.

                             Грешките ми са безброй –

                             не искам да имаш мойта съдба!

                    

                             Аз живях в измислен свят,

                             в който царуват любовта, красотата,

                             в който човек за човека е брат,

                             в който властва добротата.

 

                             Толкова ми е жал за теб!

                             С ужас виждам, че от мен си наследил

                             душата крехка на поет –

                             ще страдаш, сине, толкова си ми мил!

 

      Колко ли несгоди, теготи

ти предстои да преживееш,

колко ли разбити мечти?

Та ти и сега рядко се смееш!

 

Ако ми бяха казали преди,

че това, за което мечтая, го няма,

може би нямаше така да боли

от всяка подлост, всяка измама.

 

Не искам ти да бъдеш заблуден,

не искам да вървиш по моя път,

не искам никога да страдаш като мен!

Ако имам сили, ще те спра!

© Даринка Колева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много сила и болка!Но всичко е истина за съжаление.Наистина света е отврътителен,а хората жестоки!Поздрав!
  • Привет! Думите са твърде силни за едно крехко дете, но за съжаление това е действителността! Същото послание бих искала да кажа и на 11-годишния си син и вярвам, че тяхното време ще е различно! Нека всичко бъде история! Пожелавам ви го с обич!
  • и аз като... човек ще кажа
    прекалено гладко се чете
    а принципно има рима
    как се постига това - не знам
  • Мда-а-а, всички се сблъскваме с това рано или късно. Няма рецепта, но от нас зависи в какво ще превърнем децата си. А стиха, можеш да го пипнеш още малко. Започва чудесно, но по нататък не се чете гладко. Тематиката го заслужава.
  • Колко болка има в стиха ти Дари ,но не мисли толкова песимистично ! Вярвай , че при него нещата ще са много по-различни и много хубави ! Вярвай в това, ти ще му предадеш своята доброта , опит и обич... Прегръдки !
Random works
: ??:??