Послание

Sep 16, 2014, 1:26 PM

Poetry » Love

475 0 1

Не ме докосвай с онзи пламък тих,

който меланхолен порив носи.

Миговете радост посветих

на тежките болезнени въпроси.

Отговор не давай след години.

Времето само ще го даде...

Душата ми превърна в стърготини

дървото на мечтаещо дете.

Не ми напомняй с обич за човека,

който беше... който бях и аз.

Не идвай със вина, вървящ полека.

Препускай смело с устрем на пегас.

И сам променяй своите посоки.

Не връщането полетът зове...

Чувствата са силни и дълбоки,

но вече не в една съдба, а в две...

Please sign in with your account so you can comment and vote.