Знаеш ли?! Не исках да те има.
Тъй хубаво ми беше досега!
Каквото исках - всичко взимах
и нямаше в сърцето ми вина!
И, знаеш ли, с усмивка ставах.
Светът се раждаше и с него аз!
Сърцето си на всеки давах,
не знаех що е студ и мраз.
Раздавах смело топлите прегръдки
и винаги оставаше на кой да дам!
От цялата любов две малки глътки
ми стигаха да паля онзи плам! ...