Знаеш ли?! Не исках да те има.
Тъй хубаво ми беше досега!
Каквото исках - всичко взимах
и нямаше в сърцето ми вина!

И, знаеш ли, с усмивка ставах.
Светът се раждаше и с него аз!
Сърцето си на всеки давах,
не знаех що е студ и мраз.

Раздавах смело топлите прегръдки
и винаги оставаше на кой да дам!
От цялата любов две малки глътки
ми стигаха да паля онзи плам!

Но после ти се появи със думи,
тъй хубави и стоплящи нощта.
Но никога не вложи ги във други
по-истински и стойностни неща!

Сърцето ми се блъскаше в гърдите
и търсеше във тебе бряг!
Но разумът ми викаше сърдито,
че смисълът му бяга пак!

Останаха си само твойте думи,
безсмислени в безкрая да летят!
Душата ми пое незнайни друми,
където истински неща блестят!

Знаеш ли?! Не исках да те има!
Но днес се радвам, че със тебе бях.
Душата ми не знаеше какво е зима,
а днес не знае що е страх!