в памет на моята баба
Звезда ли си...
или си цвете...
или в асмата кротко се таиш?!
Къде е твоят пристан –
някъде сред боговете
или навярно сред градината седиш...?!
Къде развяваш бялата забрадка,
кога се смееш и кога скърбиш?!
Отминаха лета безмерно много,
а ти невидима – летиш, летиш...
Надявам се да си във бяла роба, ...