Взеха ми думите... Всичките...
Милите, гневните, влюбените...
Радостните, жалните, вълшебните...
Раздадох ги на другите... До капка...
Говорех им, разголвах се, споделях,
от никого не исках нищо
и само давах, давах, давах...
И за тебе нищо не остана...
Останах само аз – безмълвна,
лишена от магията на думите.
Една такава – най-обикновена,
жалко подобие на себе си. ...