Кратък епизод се оказа любовта ни,
изиграхме ролите добре.
Но това, което научих от този сценарий,
е, че в ролята не трябва да влагаш сърце.
Хиляди пъти връщах лентата назад,
преповтаряхме всеки дубъл;
нима не разбра, че ключът за щастието няма дубликат,
стига само назад си се връщал.
Къда са иронията и онази фалшивост,
които можеш да изиграеш най-добре?
Как научи ръцете си без чувства да прегръщат?
Защо отказа се от своето сърце? ...