Очите, огряващи моя ден
и лицето така искрящо,
усмивката, от която бях победен
в живота ми студен и така безсмислен.
Толкова близко до теб,
искайки да те докосна,
но отново се превръщам в лед,
защото ти си толкова прекрасна.
Прегръдките ти, които спасяват,
още непочуствани от мен
и сълзите, които тихо падат
в живота ми студен и така безсмислен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up