Mar 24, 2010, 10:07 PM

Последен дъх 

  Poetry » Love
705 0 0
Очите, огряващи моя ден
и лицето така искрящо,
усмивката, от която бях победен
в живота ми студен и така безсмислен.
Толкова близко до теб,
искайки да те докосна,
но отново се превръщам в лед,
защото ти си толкова прекрасна.
Прегръдките ти, които спасяват,
още непочуствани от мен
и сълзите, които тихо падат
в живота ми студен и така безсмислен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Random works
: ??:??