Пропълзяваш от тишината на мрака.
Дори не чукаш на вратата.
Нито малки, нито големи,
никой няма да ти избяга.
Черна и необятна като нощта.
Ти си страхът за едни
и изкушението за други.
Спираш сърца и отнемаш души.
Колко щастливи сърца разби
и потопи от сълзи причини?
Живея в страх от твоите дела.
Подир оставяш само безжизнени тела. ...