Един свят без болка аз ще сътворя за твоето сърце,
свят без мрак, с който да обгърна твоята душа.
Тънещ в прах е хоризонта днес, а мечтите гаснат,
но последна молитва към светлината ще отправя
и меча на Вярата ще вдигна от мъртвата Земя.
Нека няма страх, когато се възправиш срещу мрака
и когато една последна сълза очите обгърне,
далеч от дома, пред хоризонта, от пламъци обвит,
смях душата ще разкъса, непознаващ страха безличен...
Последна светлина във теб... последна усмивка от роса.
Пътя вечен днес, отново ще нашепва саможертва, болка, самота,
но поглед от мен не извръщай, когато рухна в края на Деня. ...