Polia (Полина)
56 133
Oct 6, 2010, 10:02 PM

Последен изход 

  Poetry » Love
774 0 3

Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.

Тогава, може би, пак ще ме откриеш,
ще поискаш набързо всичко да ми вземеш.
Ще рушиш,
ще бъдеш мил, ще ти повярвам.

Малко по малко, всичко ще ти дам.
И пак на теб ще заприличам.
Студена, самотна и никому ненужна.

Малко по малко, всичко ще ти дам.
Пък дано така да спра да те обичам!

© Полина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ще съм искрена...не знам за другите, но аз така го вижзам. Началото е добро, но после се губи ритъма,сякаш някой те е прекъснал докато си го писала и музата ...чао Края го разбирам,раздавйки от любовта си на него, ще се освободиш от нея и така ще спреш да го обичаш, но перефразация може да се направи, ако искаш по-голям ефект, виртуозен край
    Дано не ме разбереш погрешно,не че аз много разбирам,просто ти споделям как го усещам, а ти си прецени .Подкрепям те, защото това е твоят стих , най-добре знаеш как го усещаш- но приеми моята аматьорска критика
  • харесва ми
  • Хубаво е !Поздрав!
Random works
: ??:??