Как искам да плача,
но нито сълза не потича.
По пътеката на спомените крача,
но мъката от мене не изтича.
Празнината, зейнала в мен,
се разраства всеки ден,
а болката си не мога да изразя
и спокойно да си вървя.
Искам като дете да се тръшкам
и болезнено да пъшкам,
но сякаш глас ми липсва
и само стон във въздуха увисва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up