Ято от думи - излитат на юг
гнездо да свият в сърцето ù,
ще останат след тях обещания куп
да презимуват сами на лицето ù.
Напукани срички, от напукани устни,
замръзнали "но"-та във всяка октава,
студени целувките - са страшно безвкусни,
а след роза за сбогом, аромат не остава.
И няма да усети онзи дъх на кестени,
нито лятна жега, нито пролетна умора,
нито есенните багри, плашещо изместени
от първа зима, а след нея просто... втора. ...