Oct 21, 2010, 11:23 PM

Последен сезон 

  Poetry » Love
641 0 5

                      

Любими мой, така и не разбрахме,

как неусетно с тебе остаряхме.

Тихо годините наши летяха.

Всички по нещо от нас си вземаха.

 

Прелетна птица в цветна градина –

нашата младост дойде и замина.

Дари ни щедро с „жътва” богата,

нашето кратко, забързано лято.

 

Днес есента сред рояк листопади

люлее в прегръдка душите ни млади.

Люлее ги нежно и шепне грижовно

своята приказка стара, съдбовна:

 

„Не чакайте пак за запее южняка!

На прага житейската зима ви чака.

Но ако пролет в сърцата ви има,

без страх посрещнете студената зима.

 

Че песен любовна сърцето щом пее,

вечната младост у вас ще живее.”

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??