Apr 20, 2009, 12:12 PM

Последен спътник 

  Poetry » Other
657 0 3
ПОСЛЕДЕН СПЪТНИК
В ръката си спринцовката държеше,
на нея иглата зловещо някак си блестеше.
Беше малък той, почти невръстен,
но уморен до болка от живота мръсен.
Единствен син, в добро семейство бе роден -
майка лекарка, бащата бизнесмен.
Добро дете, а и ученик отличен,
паричният проблем му беше непривичен.
Но попадна в компания неподходяща,
където всеки длъжен е с наркотик да се захваща.
Щом заби си във вената иглата, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.

Random works
: ??:??