Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост,
с подпалени подметки от лазур и плесен -
пак за да намериш мен - във всяка личност,
и за да си в ръцете ми - от топла есен.
Ала няма да съм аз, сега съм друга.
Дали от живи приказки те сътворих?
Навярно... Cтига вече съм тъгувала!
Последен стих от себе си за теб родих!