Mar 25, 2007, 5:16 PM

Последен влак 

  Poetry
1211 0 7

 

Тихо тръгваш с последния влак…

Аз не искам да плача, но ето...

Виж, отронва се първа сълза,

после втора и трета след нея.

Ти изтриваш сълзите ми нежно,

както вечно добър с мен си бил

и протягаш ръка за последно.

Не, не тръгвай, при мен остани!

Уморих се да махам за сбогом

на приятели мои добри.

Уморих се сама да оставам, без приятели 

в тежките дни.

Зная, някога пак ще се срещнем.

Но, боли ме, така ме боли!

Ще прошепнем вълшебните думи:

"Слънце мое, добре ли си ти?"

Влакът бавно потегля в нощта...

Ти си вътре и няма да слезеш -

само във филмите става това,

само в тях има нещо вълшебно.

Ти си тръгна с последния влак.

Аз отново останах сама…

© Светла Кунчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??